БАЩИНА ЗЕМЯ

автор: Желязко Т. Желев 

Ти миеш гръд в морето, равнина.
Натегнала от плод и светлина.
Над тебе вечер слиза тишината - 
да си отдъхнат от труда чедата. 

Заспиваш кротко със въздишка.
Ветрецът свеж люлее те, шепти. 
И точи се невидимата нишка - 
на времето, което в насн тупти. 

Житата ти упойват, дъх разнасят 
от Дунава до Черното море,
а хорът на щурците тук оглася
със песни плодородното поле. 

Кой с тебе да се мери може
по хубост и по добрина?
На хиляди ти ставаш слято ложе
и люлка на надежди, не една...

Във топлата ти пазва съм  роден
и тук изрекох святото си "мамо".
Прозрях що значи нощ и ден,
опрян твойто топло рамо. 


Из стихосбирката "СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ"