МАЙКИ

автор: Желязко Желев


Всички майки са еднакви
в радостта си и сълзите - 
дланите им са еднакви,
с които бършат си очите.

Децата си те раждат с мъка
и първи чуват детски плач.
Еднакви са и при разлъка
и при очакване във здрач.

Червени, жълти, черни, бели - 
Вий скромни майки на света:
Пред вас нека се разстели
пътеката на радостта!


Из стихосбирката: "Сърдечни взривове" 

2007 г., Добрич

ЗНОЙНО ЛЯТО

автор: Желязко Желев 

Градът притихва след дневния шум

и земята морна отдъхва.

Изстива асфалта на горещия друм - 

нощният вятър полъхва.

Слънцето скри свойте лъчи - 

скри ги за кратка почивка.

А на небето луната блести

със лунатична усмивка. 

Затрептя зората в небето - 

бързо на запад отива. 

Пожар озарява полето

и своята грива разкрива.

Угасват последни прозорци

и хората спят си спокойно.

За идния ден миротворци

ще водят живот достойно.

Из стихосбирката " Сърдечни взривове"
гр. Добрич 

ГРИМ

автор: Желязко Желев

Животът ме гримира за нова синя роля - 

да играя лицемерен шут.

Със съвестта си почнах да се боря - 

колко ще ми струва тоя труд?

Бях свикнал да мисля за друга роля аз - 

шут в живота не мога да бъда.

Какво да се прави - "демокрацията" в нас

шутове направи и всички  излъга.

Сцената житейска е голяма,

а шутът  - личност със маска на смешник,

но под маската се крие лоша драма,

която той понася сам като грешник. 

Живеем като в цирк огромен

с лица лицемерни. Съвести гузни.

Направил бих всичко с вик огромен

да сразя главите на продажниците блудни. 

А шут лицемерен не става от мене - 

от тесто друго съм замесен.

Няма да оставя душата ми да стене,

нито с нов аршин да бъда мерен! 

Из стихосбирката: "Сърдечни взривове" 
гр. Добрич 

КОЙ Е ВИНОВЕН

автор: ©Желязко Желев

Да се подслониш под бащината стряха
няма кой сред двор да те срещне.

Не ще чуеш песен току изпята,

че сърце в гърди от мъка да трепне.

Няма ги там вече косите бели.

Трева покрила пътеката права.

Врати и прозорци са избелели.

Катинар виси на старата брава.

Спомени детски тъга ще навеят,

че няма я мама песен да викне.

Нейните думи тъга да разсеят

и радост в сърцето веднага да бликне.

В тоз' миг усещаш ти самотата

и бащина стряха напускаш със мъка.

Отлитна детство и красотата...

За спомен си вземаш цветя два стръка.

Към залез е всичко! Гробове пресни.

Някой ридае над могилка нова. 

Мъртвее всичко възпято с песни,

но ехото вече не стига БОГА.

Из стихосбирката "И ВЪГЛЕНИТЕ ПАРЯТ" 

СЪРЦЕТО Е ХРАМ

автор: Желязко Желев 

Писмо днес пристигна в моята поща,
нашарено от целувки на устни начервени.
Дори снимка има кой кого прегръща - 
в любовен хват са две лица засмени.

Ревност остра заби нож в сърце ми
и на снимката направих кръст с молив.
Каква дълбока рана снимката стори ми,
че да нея гледам очите си покрих.

Как можа да стъпчеш ония святи думи
на вярност и любов за жизнен път един?
Това що направи е рана от куршуми
и тя не ще зарасне от цяр излечим.

В писмото ти пишеш, че на пук го правиш,
за да се покажеш с характер на жена.
Може би това е знак да ме забравиш,
но с любовта ми не искам аз шега!

Запази скъп спомен от щастливите ни дни
и те предупреждавам веч‛ не ме търси! 
Прилагай при друг твойте зли шеги,
на моята вярност безсрамно омърси!

В моето сърце място за възкръснал ЮДА
не може никой стори! Аз съм господар!
Как съм те допуснал сам сега се чудя
и затуй го заключих с троен катинар.

Сърцето е храм и секрета му е сложен!
В него влиза само чистата любов!
Но щом то усети нечестен знак тревожен - 
в миг откликва със свой инстинкт суров.


Из стихосбирката "И ВЪГЛЕНИТЕ ПАРЯТ"
2009 г., гр. Добрич 

ТОЙ И ТЯ

автор: Желязко Желев

Ти с лъч горещ
прободе ми сърцето
и с кръв обагри
дните ми тревожни!
Защо развихряш бурята
притихла
и хвърляш жар с парещи искри!
Кръвта ми се вълнува
и във вените тупти.
Кажи!
Защо жарта разравяш
и търсиш там покой?
Стой! Върви си ти, върви!
Сърцето ми с огън не гори!
Спри! Погледни назад
и помисли за хубавите дни!
Не чакай мили вопли
уста ми да мълви!
Върви!...
Пътят нас ни раздели
и са веч* прости!
Не лей сълзи от хубави очи!
Замълчи! Както беше, беше...
За сбогом ръце си повдигни
и затвори очи, та ликът ми затъмни,
защото аз отивам на далечен път
и няма да ме видиш, че времето е кът.
Няма време за ласки и сълзи...
Пълзи бавно споменът злочест,
защото между нас има враг без чест
и ако виниш мене - нечестна си била! 
Така е сега нашата съдба.
Сбогом! Каквото беше, беше... 
 .................. 
Из стихосбирката "Годините на прехода!
2013 г.

БАЩИНА ЗЕМЯ

автор: Желязко Желеав


Ти миеш гръб в морето, равнина.
Натегнала от плод и светлина. 
Над тебе вечер слиза тишината - 
да си отдъхнат чедата.

Заспиваш кротко със въздишка.
Ветрецът свеж люлее те, шепти.
И точи се невидимата нишка - 
на времето, което в нас тупти. 

Житата ти упойват, дъх разнасят
от Дунава до Черното море,
а хорът на щурците тук оглася
със песни плодородното поле. 

Кой с тебе да се мери може
по хубост и по добрина?
На хиляди ти ставаш свято ложе
и люлка на надежди  не една...

Във топлата ти пазва съм роден
и тук изрекох святото си "мамо".
Прозрях що значи нощ и ден,
опрян на твойто топло рамо. 


Из стихосбирката : "СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ"  

В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ

автор: Желязко Желев


Градът е притиснат от върхове голи
и животът в него едва диша.
Със земята оскъдна всеки се бори - 
с пот на чело дълбоко въздиша.

Била е скъперница природата тука;
само късче от себе сидала
на тоз народ насилен от башибозука - 
завинаги забравен - жесток му е хала!

Южното слънце цял ден припича,
пясък със стрелка в очи уморени.
Войникът на плаца с тръбата отсича - 
за храна кани войници строени.

Момчилград малък, място южно - 
охраняват го два полка бойни. 
Кому таз войска е нужна,
че са сбрани толкова войни?

Видях аз тука жени с фереджета
как тютюн сеят  в земя каменлива. 
Усетих  тяхната съдба проклета.
И как полкът на поход отива.

От сутрин до вечер войници по взводно
знания трупат на плаца и в клас,
а спре ли водата, започва тревожно
жажда да пали всеки от нас.

Дните минават. Усеща се края.
Болни лекувах. В реката се прах.
До месец октомври трябва да трая.
В мене премина началния страх.

Веднъж да си взема билета в ръката
и влакът опушен да припищи;
Ще се сбогувам с иглите, халата - 
нека след мене гърми и трещи- 


из стихосбирката: СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ

БАЩИНА ЗЕМЯ

автор: Желязко Т. Желев 

Ти миеш гръд в морето, равнина.
Натегнала от плод и светлина.
Над тебе вечер слиза тишината - 
да си отдъхнат от труда чедата. 

Заспиваш кротко със въздишка.
Ветрецът свеж люлее те, шепти. 
И точи се невидимата нишка - 
на времето, което в насн тупти. 

Житата ти упойват, дъх разнасят 
от Дунава до Черното море,
а хорът на щурците тук оглася
със песни плодородното поле. 

Кой с тебе да се мери може
по хубост и по добрина?
На хиляди ти ставаш слято ложе
и люлка на надежди, не една...

Във топлата ти пазва съм  роден
и тук изрекох святото си "мамо".
Прозрях що значи нощ и ден,
опрян твойто топло рамо. 


Из стихосбирката "СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ"

ЦЕЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ

автор: Желязко Желев

Миг свещен. Желан от векове - 
безкръвен миг. Родино мила!
Отново твойте синове
се свързаха в прегрътка силна.

Ти бе разкъсана безсрамно
на оня прокълнат конгрес,
където в битката неравна
целеше всеки своя интерес. 

Война секретна се води
от храбри априлски воеводи
и тяхната воля победи
да бъдеш цяла и свободна. 

Без капка кръв победа устоя - 
Българийо, родина на герои!
Целокупна пак ти засия
и стъпи здраво на основите свои.

Ликува от радост народ вековен;
разкъсал мрака - зърнал светлина..
За твойта бъднина - дълг синовен - 
свободата изгря за вечни времена.



Из стихосбирката "Сърдечни взривове" 
1885 г., Добрич