БАЩИНА ЗЕМЯ

автор: Желязко Желеав


Ти миеш гръб в морето, равнина.
Натегнала от плод и светлина. 
Над тебе вечер слиза тишината - 
да си отдъхнат чедата.

Заспиваш кротко със въздишка.
Ветрецът свеж люлее те, шепти.
И точи се невидимата нишка - 
на времето, което в нас тупти. 

Житата ти упойват, дъх разнасят
от Дунава до Черното море,
а хорът на щурците тук оглася
със песни плодородното поле. 

Кой с тебе да се мери може
по хубост и по добрина?
На хиляди ти ставаш свято ложе
и люлка на надежди  не една...

Във топлата ти пазва съм роден
и тук изрекох святото си "мамо".
Прозрях що значи нощ и ден,
опрян на твойто топло рамо. 


Из стихосбирката : "СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ"