събота, 13 септември 2014 г.

ТОЙ И ТЯ

автор: Желязко Желев

Ти с лъч горещ
прободе ми сърцето
и с кръв обагри
дните ми тревожни!
Защо развихряш бурята
притихла
и хвърляш жар с парещи искри!
Кръвта ми се вълнува
и във вените тупти.
Кажи!
Защо жарта разравяш
и търсиш там покой?
Стой! Върви си ти, върви!
Сърцето ми с огън не гори!
Спри! Погледни назад
и помисли за хубавите дни!
Не чакай мили вопли
уста ми да мълви!
Върви!...
Пътят нас ни раздели
и са веч* прости!
Не лей сълзи от хубави очи!
Замълчи! Както беше, беше...
За сбогом ръце си повдигни
и затвори очи, та ликът ми затъмни,
защото аз отивам на далечен път
и няма да ме видиш, че времето е кът.
Няма време за ласки и сълзи...
Пълзи бавно споменът злочест,
защото между нас има враг без чест
и ако виниш мене - нечестна си била! 
Така е сега нашата съдба.
Сбогом! Каквото беше, беше... 
 .................. 
Из стихосбирката "Годините на прехода!
2013 г.


петък, 12 септември 2014 г.

ПО НЯКОИ ВЪПРОСИ НА ХРИСТИЯНСТВОТО

Уважаеми, читателю, за да те върна далеч назад във времето ще си позволя да разгърна пред тебе историята. Колкото и субективно да изглежда написаното от историците, има истини, които не могат да се подминат и манипулират, защото има запечатани доказателства, оборващи всякакви умишлени забешки.
По някои въпроси на християнството има такава огромна заблуда, че съм принуден да доведа до ваше знание някои факти.
Около 935 г. пр.н.е. в Северна Палестина е имало ранноробовладелческа държава, която представлявала Израелското царство; след разпадането на Израелско-юдейската държава в 722 г пр.н.е., то е било завладяно от асирийският цар  Саргон II.
Днешната еврейска държава съществува от 14 май 1948 г., която е създадена с решение на ООН, от месец ноември 1947 г., в което решение е записано, че на територията на Палестина трябва да се създадат две държави: Израел и Арабска държава. Евреите бързо вземат инициа-
тивата и както вече посочих на 14 май, 1948 г. създават своя държава, а арабите и до днес не са създали държава със суверенни граници.
След 1948 г. евреите повеждат редица завоевателни войни и разширяват своята територия.
Това уважаеми читателю, е предговор към главното в моето изложение – да посоча някои въпроси на християнството.
Ако някъде сгреша в изложението си, не искам прошка от Господа Бога или от неговия наместник  Иисус  Йосифов (Христос), който се самообявил за цар на юдеите на земята, от което Римският  владетел на територията около Иерусалим, Витлеем, Назарет и др., носещ името Ирод и е бил под влиянието на Пилат Понтийски, щом чул за този самозванец, изпаднал в ярост, като наредил да се издири този негов съперник, след което бъде наказан жестоко. И тука има продължение, но моята цел не е да продължавам в тази насока.
Аз искам да съсредоточа вниманието Ви върху последствията произтичащи от появата на личността Иисус Йосифов (Христос).
Науката е доказала по безспорен път, че зачеването на бъдещ плод у хората, растенията и животните е невъзможен без участието на природната предопределеност (дарба): сперматозоид (от гръцки sperma “семе”, чооn “животно”  и eldoc  „вид” и яйцеклетка / . В този смисъл искам да кажа, че жената Мария – жена на дърводелеца
Йосиф – двамата евреи – при доказани библейски писания в Библията със своите два дяла „Старият” и „Новият” завет, който духовен труд от много автори – е преведен и преразказан от Пърл Бък – родена на 26 юни 1892 г. в Хилзбъроу, щата Вирджиния, САЩ  - 1990 г. – се вижда как авторите на библията настоятелно твърдят, че появилият се на бял свят във Витлеем жив човешки плод, заченат от господа Бога в утробата на девица Мария, роден от нея във Витлеем – яслата на един обор - , след което тя станала пак девица, биологично е невъзможно и е религиозно внушение, а на практика губи всякакъв разумен смисъл.
Искам да подчертая, че ние българите и много други  народи по света сме жертви на жестоката измама да вярваме в една еврейска измишльотина.
По исторически изследвания и необорими доказателства е ясно, че дошлите на балканския полуостров прабългари, водени от Исперих (Аспарух) по средата на седми век от новата ера, са заварили няколко славянски племена.
Дошлите прабългари са имали за свой бог  - „Тангра”, а знамето им е било конска опашка. Дефакто те са били вярващи. Заедно със славяните създават държава, след като в 680-та година от н.е. византийският император Констатин IV Погонат  губи битката с войската на Аспарух и Византия  е  принудена да даде съгласието си в 681-ва  година да бъде признато създаването на самостоятелна, суверенна държава – България.
Точно 184 години държавата България съществува и се развива като народът ù (славяните) са вярвали в своя бог Перун се е наложило едно радикално решение от страна на българският владетел  Борис I. (Михаил) да покръсти народът си в християнска религия и избегне упреците, че той е езичник и представлява по-долна ръка народ.
С това си решение Борис I (Михайл), по най-жесток път е постигнал целта си в 865 г. от н.е. да обедини и заздрави единството на разновярващия народ.
Жертва на това насилствено покръстване са станали 52-ма боляри и близките им, като са избити по нареждане на Борис I (Михаил). Дори се е стигнало до там, че престолонаследникът Владимир – Расате, син на Борис I (Михаил) е бил ослепен с нажежено желязо, защото той направил опит да отхвърли покръстването от християнска вяра. Тъй като християнството по своята същност е юдеизъм (еврейска вяра).
От библията се знае , че Иисус Йосифов (Христос) е обрязан, а по произход  „народност” е евреин-юдеин.
                               
На стр. 263 от библията „Раждането на Йисус Йосифов Христос” пише: „На осмия ден след раждането на детето Мария и Йосиф  го завеждат, да го обрежат. (стр.265, ред 10 от горе-надолу) – цитатът продължава „както им беше казал ангелът, те го нарекоха Иисус”.
По-нататък  в  библията  пише  как  Йоан  кръстителят – също е евреин – е 
кръстил и Иисус във водите на река Йордан.
    
Уважаеми, читателю, аз съм атеист, но съвсем безпристрастно съобщавам, че обрядът „обрязване” на децата от мъжки пол е характерен за мюсюлманите и трябва да се знае, че най-голямата мюсюлманска държава в света е Индонезия. ( Мюсюлманин от турски „musulman” е изповядване на мохамеданството).

Българите не се обрязват, ние вярваме в християнството, чийто месия е обрязан евреин-юдеин. (Вярата на евреите-юдеи е юдаизъм, а официалният език е иврит).
Желая читателят да знае и това, че в 1054 г. от н.е. християнската църква с център Константинопол (Цариград – Истамбул) се разцепва: източно-православни християни с център Константинопол и западни християни „католици” с център Рим. Има една трета част християни които са протестантите. Тези християни са били  против  робството (експлоатацията) на онеправданите бедняци, затова са получили това име – протестанти.
Към източно-православните християни спадаме ние българите, сърбите, македонците, арменците, украинците и руснаците.
Между източно-православните  християни и западните католици „в България има доста католици” има една съществена разлика в извършването на кръстенето: източно-православните християни се кръстят по следния начин: три свити на едно място пръсти – палец, показалец и среден, като кръстенето започва от челото, пъпа, дясна гърда, лява гърда (сърцето), а католиците правят същото движение,  но завършват на дясната гърда. Това е първата ни разлика.
От години насам католиците се стремят да накарат източно православните християни да приемат правилата на католицизма и това се вижда съвсем ясно.
Всички знаем, че папата беше полски католик и затова, че календарът на българите се замени от юлиански с грегориански, всички празници са католически по своята същност.
Това е втората ни разлика и никой не се и никой не се противопоставя. Единствено  руснаците  възразяват на католическата  експанзия. Сърбите също.
По юлианския календар се водят македонци, украинци и арманци.
Искам да посоча още един факт на католическата експанзия. В 1605 г. от н.е.  в Германия, която е католическа по вероизповедание в гр. Страстбург за пръв път е отрязано елхово дърво и е направена елха за коледа – 24-ти декември – бъдни вечер. Този католически обичай е възприет  по цял свят от християните. Ние източно православните християни също сме станали неволно католически последователи и не възразяваме.
Изминали са 1139 години от насилственото покръстване на народа ни и в съзнанието на десетки поколения се е загнездила вярата в Иисус Йосифов /Христос/ от Назарет – днешните земи на Палестина,  където / както посочих по-напред в изложението си, се е създала новата еврейска държава/ и тази вяра ще продължи да съществува в бъдеще, но нека католицизмът остави миряните сами да се самоопределят и българската патриаршия да не пада на колене, а да проповядва източно православното християнство.
На нас еврейското вярване ни е наложено насила, но ние не сме юдеи.
Прости ми, читателю, аз не пиша всичко това, за да подтикна народите към вражда, нито искам вярващите в Иисус Йосифов /Христос/ да се отрекат от вярата си, но такава е истината според Библията.
Човекът е така устроен, че винаги се е страхувал от нещо: огън, вода, гръм, дори от НЛО, но нека да учим подрастващото поколение да вярва в собствените си сили и възможности, а не в песнопенията на лицемерието. „Моли се, търпи и ще си спасиш душата.” Нека да се вярва в науката, която отваря прозореца към Космоса. Да се вярва в природните закони. Библията е твърдение на евреите и написаното там е, за да държи в подчинение, страх и идолопоклонничество, защото духовенсвото е мощно средство и то държи в ръцете си хората и ги манипулира така хитро, че вярващите във всевишния го правят да се пренесе в жертва тялом и духом.
Нека подрастващото поколение да расте чисто, здраво, умно, работоспособно и да гради живота си без молитви и вярвания в изми-слени неща. Бъдещето на човечеството е в задълбоченото изучава-не на това, което науката открива и само това ще сложи ред, мир и спокойствие на планетата Земя!  

 © автор: Желязко Желев    


                                                        

"МИННИ ПОЛЕТА" от ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЕВ






МИННИ ПОЛЕТА - разкази - 2008 г.
автор: ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЕВ
Издателство "Матадор 74", Добрич

ISBN 978-954-371-154-3
===

Анотация:



Разказите в "Минни полета" са въз основа на личните наблюдения, и запомнящите преживявания на добричкия писател Желязко Желев. Сюжетът на преобладаващите разкази е криминален. Събитията описани в тези вълнуващи разказите са отражение на конкретен исторически период  в Република България - "болезнен период-преход" който го определям като "див капитализъм".
Тези къси разкази определят писателя Желев, като майстор на съвременния криминален разказ в къса форма, но като майстор на съспенса. 

***
Николай Пеняшки - Плашков
12. 09. 2014 г. - Добрич
12.30 ч.




сряда, 10 септември 2014 г.

БАЩИНА ЗЕМЯ

автор: Желязко Желеав


Ти миеш гръб в морето, равнина.

Натегнала от плод и светлина. 
Над тебе вечер слиза тишината - 
да си отдъхнат чедата.

Заспиваш кротко със въздишка.
Ветрецът свеж люлее те, шепти.
И точи се невидимата нишка - 
на времето, което в нас тупти. 

Житата ти упойват, дъх разнасят
от Дунава до Черното море,
а хорът на щурците тук оглася
със песни плодородното поле. 

Кой с тебе да се мери може
по хубост и по добрина?
На хиляди ти ставаш свято ложе
и люлка на надежди  не една...


Във топлата ти пазва съм роден
и тук изрекох святото си "мамо".
Прозрях що значи нощ и ден,
опрян на твойто топло рамо. 


Из стихосбирката : "СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ"  


В ИЗТОЧНИТЕ РОДОПИ

автор: Желязко Желев


Градът е притиснат от върхове голи

и животът в него едва диша.
Със земята оскъдна всеки се бори - 
с пот на чело дълбоко въздиша.

Била е скъперница природата тука;
само късче от себе сидала
на тоз народ насилен от башибозука - 
завинаги забравен - жесток му е хала!

Южното слънце цял ден припича,
пясък със стрелка в очи уморени.
Войникът на плаца с тръбата отсича - 
за храна кани войници строени.

Момчилград малък, място южно - 
охраняват го два полка бойни. 
Кому таз войска е нужна,
че са сбрани толкова войни?

Видях аз тука жени с фереджета
как тютюн сеят  в земя каменлива. 
Усетих  тяхната съдба проклета.
И как полкът на поход отива.

От сутрин до вечер войници по взводно
знания трупат на плаца и в клас,
а спре ли водата, започва тревожно
жажда да пали всеки от нас.

Дните минават. Усеща се края.
Болни лекувах. В реката се прах.
До месец октомври трябва да трая.
В мене премина началния страх.

Веднъж да си взема билета в ръката
и влакът опушен да припищи;
Ще се сбогувам с иглите, халата - 
нека след мене гърми и трещи- 


из стихосбирката: СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ



"СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ" - от ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЕВ





"СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ" - стихосбирка - лирика


-----  автор: Желязко Желев 

-----  редактор: Иван Атанасов
Издателство: "МАТАДОР 74" - Добрич - 2007 г.

ISBN 978-954-371-101-7 




НАКРАТКО ЗА СТИХОСБИРКАТА:

Прочитайки внимателно стихотворенията в стихосбирката, читателят се сблъсква с вулкан от чувства и емоции, събрани в душата на автора, чиято гражданска позиция е на преден план. Въпреки грубоватостта, която се чувства в стиховете, се чувства привързаността и любовта към човека в съчетание със социално-философските разсъждения и размисли на поета Желязко Желев. Именно те със своята същност, изящност, съчетани с емоционален и сърдечен взрив доказва любовта към ближния, Родината и народа, включително и болката към отрудения и потиснат народ. Убеден съм, че поезията ще намери своя читател! 

Николай Пеняшки - Плашков



  


"ЧОВЕШКИ СЪДБИ" от ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЕВ




"ЧОВЕШКИ СЪДБИ" - сборник разкази
Издателство "МАТАДОР  74" - Добрич
ISBN 978-954-371-369-1


 автор: ЖЕЛЯЗКО ЖЕЛЕВ


НАКРАТКО ЗА КНИГАТА "ЧОВЕШКИ СЪДБИ" 


Имайки предвид, че писателят Желязко Желев е от Добруджа, не мога да спомена много други автори - писатели и поети като Йордан Йовков, интелектуалци, журналисти и литературе като Яни Хаджиянев, Калиакренски, Христо Капитанов, Любен Станчев, Пенчо Господинов, Включително и съвременните автори, като Драгни Драгнев, Кръстьо Дренски, Йордан Дачев, Елка Няголова, Генчо Златев, Сашо Серафимов и други, пишат книги и защитават родния край със своето огнено слово и изследват живота и душата на обикновения добруджанец.
Така и писателят Желев със своите разкази обективно и без излишни краски ни представя проблемите на които са подложени неговите герои, сложните човешки взаимоотношения. Човешките съдби описани в книгата са по действителни случаи грабват не само вниманието на читателя, но и разпалват огъня в душата, и разкриват сложността на човешките взаимоотношения. 


вторник, 9 септември 2014 г.

БАЩИНА ЗЕМЯ

автор: Желязко Т. Желев 

Ти миеш гръд в морето, равнина.
Натегнала от плод и светлина.

Над тебе вечер слиза тишината - 
да си отдъхнат от труда чедата. 

Заспиваш кротко със въздишка.
Ветрецът свеж люлее те, шепти. 
И точи се невидимата нишка - 
на времето, което в насн тупти. 

Житата ти упойват, дъх разнасят 
от Дунава до Черното море,
а хорът на щурците тук оглася
със песни плодородното поле. 

Кой с тебе да се мери може
по хубост и по добрина?
На хиляди ти ставаш слято ложе
и люлка на надежди, не една...

Във топлата ти пазва съм  роден
и тук изрекох святото си "мамо".
Прозрях що значи нощ и ден,
опрян твойто топло рамо. 


Из стихосбирката "СЪРДЕЧНИ ВЗРИВОВЕ"


ЦЕЛОКУПНА БЪЛГАРИЯ

автор: Желязко Желев

Миг свещен. Желан от векове - 
безкръвен миг. Родино мила!
Отново твойте синове
се свързаха в прегрътка силна.

Ти бе разкъсана безсрамно
на оня прокълнат конгрес,
където в битката неравна
целеше всеки своя интерес. 

Война секретна се води
от храбри априлски воеводи
и тяхната воля победи
да бъдеш цяла и свободна. 

Без капка кръв победа устоя - 
Българийо, родина на герои!
Целокупна пак ти засия
и стъпи здраво на основите свои.

Ликува от радост народ вековен;
разкъсал мрака - зърнал светлина..
За твойта бъднина - дълг синовен - 
свободата изгря за вечни времена.



Из стихосбирката "Сърдечни взривове" 
1885 г., Добрич