ТОЙ И ТЯ

автор: Желязко Желев

Ти с лъч горещ
прободе ми сърцето
и с кръв обагри
дните ми тревожни!
Защо развихряш бурята
притихла
и хвърляш жар с парещи искри!
Кръвта ми се вълнува
и във вените тупти.
Кажи!
Защо жарта разравяш
и търсиш там покой?
Стой! Върви си ти, върви!
Сърцето ми с огън не гори!
Спри! Погледни назад
и помисли за хубавите дни!
Не чакай мили вопли
уста ми да мълви!
Върви!...
Пътят нас ни раздели
и са веч* прости!
Не лей сълзи от хубави очи!
Замълчи! Както беше, беше...
За сбогом ръце си повдигни
и затвори очи, та ликът ми затъмни,
защото аз отивам на далечен път
и няма да ме видиш, че времето е кът.
Няма време за ласки и сълзи...
Пълзи бавно споменът злочест,
защото между нас има враг без чест
и ако виниш мене - нечестна си била! 
Така е сега нашата съдба.
Сбогом! Каквото беше, беше... 
 .................. 
Из стихосбирката "Годините на прехода!
2013 г.