СЪРЦЕТО Е ХРАМ

автор: Желязко Желев 

Писмо днес пристигна в моята поща,
нашарено от целувки на устни начервени.
Дори снимка има кой кого прегръща - 
в любовен хват са две лица засмени.

Ревност остра заби нож в сърце ми
и на снимката направих кръст с молив.
Каква дълбока рана снимката стори ми,
че да нея гледам очите си покрих.

Как можа да стъпчеш ония святи думи
на вярност и любов за жизнен път един?
Това що направи е рана от куршуми
и тя не ще зарасне от цяр излечим.

В писмото ти пишеш, че на пук го правиш,
за да се покажеш с характер на жена.
Може би това е знак да ме забравиш,
но с любовта ми не искам аз шега!

Запази скъп спомен от щастливите ни дни
и те предупреждавам веч‛ не ме търси! 
Прилагай при друг твойте зли шеги,
на моята вярност безсрамно омърси!

В моето сърце място за възкръснал ЮДА
не може никой стори! Аз съм господар!
Как съм те допуснал сам сега се чудя
и затуй го заключих с троен катинар.

Сърцето е храм и секрета му е сложен!
В него влиза само чистата любов!
Но щом то усети нечестен знак тревожен - 
в миг откликва със свой инстинкт суров.


Из стихосбирката "И ВЪГЛЕНИТЕ ПАРЯТ"
2009 г., гр. Добрич