КОЙ Е ВИНОВЕН

автор: ©Желязко Желев

Да се подслониш под бащината стряха
няма кой сред двор да те срещне.

Не ще чуеш песен току изпята,

че сърце в гърди от мъка да трепне.

Няма ги там вече косите бели.

Трева покрила пътеката права.

Врати и прозорци са избелели.

Катинар виси на старата брава.

Спомени детски тъга ще навеят,

че няма я мама песен да викне.

Нейните думи тъга да разсеят

и радост в сърцето веднага да бликне.

В тоз' миг усещаш ти самотата

и бащина стряха напускаш със мъка.

Отлитна детство и красотата...

За спомен си вземаш цветя два стръка.

Към залез е всичко! Гробове пресни.

Някой ридае над могилка нова. 

Мъртвее всичко възпято с песни,

но ехото вече не стига БОГА.

Из стихосбирката "И ВЪГЛЕНИТЕ ПАРЯТ"