УМИРА ПТИЦА

автор: ДРАГНИ ДРАГНЕВ 

Умира птица... Целият простор замлъква, 

криле прибира ­ тъжен и сломен от мъка.
По капчиците кръв в душата и гадае
и моли вятъра да я отвее в рая... 
Убиха я орли... Видяхме я да пада
по клоните ­ обагрена, красива, млада.
От гледката дървото бе обезумяло
и сълзи слизаха по голото му тяло... 
Умира птица... И човека тъй умира.
Над гроба му звъни тревата, вместо лира...