ВАДИ

автор: Дратни Драгнев 


По улиците тънки вади криволичат
и вие се водата с дългото езиче...
Ще си намерят вкупом път, оттам ­ в нивята.
Дано не им попречи слънце или вятър... 
Тъй гладни за вода са нивите отколе
и стъбълцата крехки все за дъжд се молят.
Но вадите утихват, гледай ­ ето...
И слънцето ги дърпа тихо към небето... 
Къде остана вятърът? Къде избяга?
С крилете си на слънцето тозчас помага.