автор: Драгни Драгнев
Сестра на вятъра и на звездите... Чупят
с отблясъци нощта във нейните хралупи.
Телата като в сън... Крилете им замират...
И цялата вселена мълком в тях се взира.
Завиждам ви далеч – далеч от суетата
на дните, пълни с гняв, омраза и театър.
Макар че огънят на вечерта ви мами
и падате сами по голото му рамо...
Но по–добре такава смърт, вместо полека
на кръст да те разпъват дните ти навеки...
Сестра на вятъра и на звездите... Чупят
с отблясъци нощта във нейните хралупи.
Телата като в сън... Крилете им замират...
И цялата вселена мълком в тях се взира.
Завиждам ви далеч – далеч от суетата
на дните, пълни с гняв, омраза и театър.
Макар че огънят на вечерта ви мами
и падате сами по голото му рамо...
Но по–добре такава смърт, вместо полека
на кръст да те разпъват дните ти навеки...
Няма коментари:
Публикуване на коментар