автор: Драгни Драгнев
Две пчели, две сестрици прелитат простора
и навярно из път със криле си говорят.
Трепкат звуци и мисли, за нас непознати,
но със радост са пълни, с надежди и вятър.
А под тях избуяват цветята, тревите
и дъгата им ляга във медени пити.
Слънчев ден, звездна нощ от земята извират
и светът в детска длан като в сън се побира...
Виж, небесният свод бди зад облака рошав
със рояци пчели и прилича на кошер...
Няма коментари:
Публикуване на коментар